Децата от 70-те vs. днешните хлапета

Много и големи са разликите между поколенията - по отношение на здравето, медицината, храната, безопасността и общото благосъстояние на децата като цяло. Напредъкът в някои области от науката и технологиите е огромен, но когато става въпрос за нещо съвсем лично – как да управляваме живота си, сякаш сме направили една крачка напред и две назад в развитието си.

Днес страхът, който родителите проявяваме по отношение на живота и здравето на своите деца, е безпрецедентен. Възпитаваме и хлапетата си в страх - от всичко и всеки. А когато ние, родените през 70-те, бяхме малки, нещата стояха по съвсем различен начин.
Спомням си дългите летни вечери, в които оставахме пред блока много след залез... И никой от нас нямаше детегледачка! А сега, когато видим 10-инагодишно хлапе да си играе без надзор, веднага се питаме: „Защо е оставено само? Къде са родителите му?“, защото ни обзема страх.

Да, има лоши хора, но винаги ги е имало, нали?

И нали целта е да създадем добри и самоуверени личности... Май не се справяме много добре.

Някога се забавляхме едни с други. Нямаше интернет, мобилни телефони, компютри и видеоигри. Тичахме, скачахме и общувахме активно с връстниците си. Сега има драматичен спад на физическата активност при децата, което се изразява в затлъстяване, сърдечни проблеми, диабет в ранна възраст!

За съжаление, съвременните методи на комуникация са превърнали много от днешните деца в „роботчета“, които са в състояние да общуват помежду си само с клавиатура, слушалки, микрофон и размяна на линкове, но доста трудно лице в лице, в нормален разговор. Това е плашещо.

Но нали точно ние затваряме детето вкъщи

пред телевизора/компютъра/телефона? Удобно е – то реално не скучае, а ние сме спокойни, че няма да му се случи нищо лошо. Само че за мен това е просто мрежа за сигурност, която използваме, за да облекчим съвестта си.

Някога не бяхме определяни като "хиперактивни" или "страдащи от синдром на дефицит на вниманието". Бяхме си просто деца. Днес много хлапета ги лекуват от това, което някога е изглеждало като нормално детско поведение. Да, има и такива с по-сериозни поведенчески отклонения, но като че ли никой от тези проблеми не се решава с лекарства.

Ако вземем един 3-годишен малчуган от 70-те и го пренесем в наши дни, със сигурност ще открием, че нищо в поведението му не се е променило особено много – различен е само начинът, по който ние, родителите, възприемаме това държание.

Някогашните родители не поддържаха постоянна връзка с нас, за да бдят зорко над нашата безопасност. 

Повечето дори нямахме домашни телефони!

Майките и бащите ни отиваха на работа, а ние си поемахме по нашия си път. Срещата беше чак за вечеря. Сега почти всяко хлапе е „въоръжено“ с мобилен телефон, за да може да бъде открито по всяко време.

И не само това – чувстваме се длъжни да осигурим на децата си най-модерните технологични джаджи, най-новите играчки и да ги заведем първи да гледат най-новата анимация. Направо сме обсебени от тяхното материално благополучие и затова не е чудно, че тези хлапета доста често израстват разглезени.

Освен това се ужасяваме при мисълта, че детето ни може да направи грешка, която да има негативни последствия за него. Не го оставяме да мисли и да взема самостоятелно решения, да попада в конфликтни ситуации и да се опитва да излезе от тях само.

Свободата, която имахме като малки, днес не съществува

Помните ли как сами си се справяхме с дразнителите - или с разговори, или с прилагане на физическа сила? Родителите, които се месеха в тези спорове, бяха единици, просто защото повечето изобщо не знаеха какви ги вършим. Единственото, което можеше да ни издаде, бе някое посинено око или разкървавен нос.

Сега е недопустимо учениците да ходят на училище без придружител до навършване на 12 години. Това е редно да се спазва, но пък не помага особено на детето да се справя само с елементарни ситуации: качване в превозно средство, пресичане на улица, ориентация...

Навремето слънцето ни беше приятел

А напоследък се наблюдава увеличаване на случаите, в които деца страдат от недостатъчна наличност на витамин D в организма (хиповитаминоза D) именно заради постянното нанасяне на кремове със силни слънцезащитни фактори. Разбира се, че не е хубаво децата да играят на слънце и без шапка в часовете, когато слънцето е най-силно, но не прекаляваме ли със слънцезащитата?

Вярно е – постоянно се тръби, че слънцето причинява рак на кожата, но вярно е и че наличността на витамин D предпазва от ракови заболявания, а липсата му вреди на костния мозък, червата, бъбреците, белия дроб, ретината, кожата и други органи, според специалистите.

Като деца се миехме само със сапун и вода 

Нямаше антибактериални почистващи средства, с каквито днес сме свикнали да почистваме дори бебешката кожа. Само че дори учени от американската Комисия по храните и лекарствата (FDA) признават, че тези измиващи средства могат да са заплаха за човешкото здраве, защото съдържат антибактериалния агент триклозан, за който проучвания доказват, че уврежда мускулните клетки.

А други учени убеждават в различни изследвания, че прекалената хигиена може да предизвика развитие на алергии, кожни екземи, астма.

Съвремието ни налага да живеем нащрек

Да четем етикетите на хранителните продукти, които купуваме, да внимаваме каква вода пием, с какво се къпем, каква козметика използваме, какви дрехи носим, къде пускаме децата, с кого... Какви хора ще израснат заради всичкия този страх? И какъв ли ще е светът, в който ще израснат техните деца?

Не знам отговорите, само знам, че страхът не води до нищо добро. Бих искала и родителите, и децата да сме по-безстрашни и силни!

Източник: Здравка Трайкова, missis.bg